Превенцията на домашното насилие изисква координирани усилия между различни институции, тъй като децата винаги са жертви – пряко или косвено – и са силно уязвими към вторична виктимизация. Съвместната работа е ключова за прекъсване на порочния кръг на насилието, като чрез децата може да бъде постигната трайна промяна.
Напредъкът в тази област е резултат от сътрудничеството на правителствени и неправителствени организации в социалната, образователната, правосъдната и здравната сфера. Въпреки това, неяснотата при дефинирането на общи цели често води до рутинни или некоординирани действия, които вместо да подобрят ситуацията на децата, я влошават. Основни проблеми са институционалната йерархия, недостигът на професионална подготовка и различията в разбирането за най-добрия интерес на детето.
Съвместните мултидисциплинарни обучения, заложени в чл. 6, т. 3 от Закона за закрила от домашно насилие (ЗЗДН), и специфични курсове, насочени към ролята на отделните институции, са ключови за подобряване на ситуацията. Недостигът на общи принципи и знания обаче затруднява координацията.
Основната цел на обученията е формиране на споделено разбиране за домашното насилие, ефективен обмен на информация и координирани действия при работа по случаи с деца. Насоките насърчават дете-центриран, интегриран и междуинституционален подход, както и активно включване на децата и техните родители. Те целят интервенции, ориентирани към нуждите на децата и съобразени с техния най-добър интерес.