Какво е насилието над деца
Насилието над деца не е изолиран феномен, то е навсякъде – във всяка държава, общество и социална група. На всеки 5 минути, някъде в света умира дете в следствие на упражнено над него насилие. Данните от национално представително проучване, проведено по поръчка на УНИЦЕФ, показват, че 47 процента от децата в България или всяко второ дете е преживяло някаква форма на насилие до 18 годишна възраст.
Насилие са всички форми на физическо или емоционално насилие, посегателство или злоупотреба, липса на грижи или небрежно отношение, малтретиране или експлоатация, включително сексуални престъпления, обидни думи, коментари и/или предложения от сексуално естество. Насилието над деца включва и кибертормоз, разпознат още като тормоз в онлайн пространството.
Насилието не включва единствено използването на сила. В голяма част от случаите, децата са потърпевши или са наранени от бездействие или пасивност от страна на родителите или хората, които се грижат за тях, както и пасивността на обществото спрямо изживяванията им.
Насилието над деца се проявява най-често в семейна среда и/или от хората, на които децата вярват най-много и обичат. Насилието над деца се проявява и в училище – от други деца или от учители.
Децата, отглеждани в социалната система за деца или в институции за деца в конфликт със закона, лишени от родителска грижа често стават жертва на насилие.
Форма на насилие е и принудителната женитба на децата, засягаща основно момичетата под 18 годишна възраст.
Как да разпознаете насилието над деца
Насилието е трудно разпознаваемо по две причини – първата е свързана с факта, че най-често детето става жертва на насилие в семейството си и от хората, към които детето се чувства емоционално привързано и обича. Това до голяма степен влияе върху готовността на детето да сподели за насилието. Втората група фактори, които влияят върху разпознаването на насилието, се коренят в собствените ни нагласи като общество. До голяма степен съществува обществен консенсус, че сексуалното насилие над деца е нещо лошо, вредно и осъдително, но липсва подобно разбиране за другите форми на насилие. Въпреки това, съществуват някои отличителни знаци, които са отличителни и важни за взимане под внимание.
При по-малките деца:
Проява на белези от наранявания, за които няма обяснение, или то не отговаря на вида на нараняването;
Нарушения в съня, апетита и/или оттегляне от обичайните занимания;
Плачливост или липса на проява на емоции и реакции при стимулиране;
Изоставане в общото когнитивно, психо-моторно и физическо развитие;
Липса на усмивка между 3 и 6 месеца;
Общо занемарена хигиена. Дрехи, които са мръсни или неадекватни за възрастта на детето и/или сезона;
Екстремно поведение като проява на агресия или обратното – прекалена пасивност;
Сексуализирано поведение, което не съответства на възрастта на детето;
Жестоко отношение към животни;
Чести лъжи.
При по-големите деца и тийнейджърите:
Поява на белези от наранявания, които не отговарят на дадените обяснения за получаването им;
Промяна в съня, апетита, обичайните интереси;
Различни соматични оплаквания като главоболие и стомашни болки;
Агресивно поведение;
Сексуални познания несъответстващи на възрастта;
Често сменящи се настроения, подобни на депресия и прекомерна тревожност, лесна избухливост или вялост, пасивност;
Провокативно поведение, което цели привличане вниманието на околните на всяка цена;
Поведение, което е рисково за живота и здравето – самоубийствени мисли, опити или действия;
Проблеми с концентрацията и тревожност;
Чести отсъствия от училище, влошаване на училищния успех и изолация от приятелския кръг;
Нежелание или страх да се прибира вкъщи, тревожност да не ядоса възрастните;
Бягства от дома;
Безразборни полови контакти и сексуализирано поведение.
Криминални прояви;
Експериментиране или злоупотреба с алкохол, цигари и/или наркотици.
Какво да направите, ако детето ви сподели, че е жертва на насилие
Запазете спокойствие. Изслушайте внимателно детето, като обърнете внимание на думите, които използва и емоционалното му състояние по време на разказа. Не настоявайте за повече информация, повече отколкото детето споделя.
Уверете детето, че то не носи вина за случилото се.
Не обещавайте на детето, че ще запазите тайната. Кажете ясно на детето, че неговата сигурност е важна, както за него, така и за Вас.
Уверете детето, че това, което се е случило не е негова грешка и то не носи никаква вина за преживяното от насилие.
Проявете окуражаващо отношение, за това, че детето е споделило за преживяното. Уверете детето, че е постъпило правилно и че разбирате, че за да сподели случилото се, се изисква голяма смелост.
Към кого да се обърнете за подкрепа, ако дете сподели с вас, че е пострадало от насилие или вие сте пострадали от насилие
Информирайте, че дете се нуждае от закрила в съответната дирекция “Социално подпомагане”, Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи (МВР).
Национална телефонна линия за деца: тел. 116 111 и на тел. 112
Държавна Агенция за Закрила на Детето: тел. + 359 2 9339011
Можете да се обърнете директно и към Детски център за застъпничество и подкрепа „Зона ЗаКрила“
Зона ЗаКрила София, покрива областта – 0876692280, денонощна линия
Зона ЗаКрила Монтана, покрива областта – 0897011347, денонощна линия
Зона ЗаКрила Шумен, покрива и областта – 0893361104, денонощна линия
Каква подкрепа ще получи детето ви и вие в Зона ЗаКрила
Центровете на Зонa “ЗаКрила“ осигуряват защитено пространство, в което децата и родителите могат да получат цялостна и безплатна подкрепа от компетентни и добре обучени психолози, социални работници и юристи, която се предоставя на едно място.
Основните услуги, които се предоставят на децата и родителите са:
Социална, психологическа и терапевтична подкрепа, насочени към преодоляване на травмата и последиците от насилието;
Съдействие за медицинско освидетелстване и достъп до нужните здравни грижи;
Правна помощ;
Щадящо изслушване в „синя стая“ с цел избягване на допълнителното травмиране на детето в процеса на разследване и правораздаване като се защитят неговите права и най-добър интерес и в същото време се гарантира събирането на пълна и точна информация по даден случай;
Кризисна интервенция при нужда от спешна реакция.